110. Шепотът на Божия глас

Повече от тридесет години минаха, откакто Учителят ми разкри тайната на Божието слово и едва през последните години започнах да проумявам закона на Неговата вечност. Шепотът на Божия глас в нас, е така тих и нежен, че ние не му обръщаме внимание дори. Колко пъти след като пострадаме, казваме: Абе, нещо ми каза, ама кой да го слуша! За ученика с будно съзнание "Гласът" говори ясно и постоянно, но за това са нужни известни предпоставки. Реалното е само в настоящия момент, а ние живеем твърде много с преповтаряне в паметта си на миналото, което задръства съзнанието ни. Живеем и с мечти и надежди, както и със силни желания за себе си и близките си за бъдещето, което е еднакво заглушаващо. Колко е нужно да се научим да се углъбяваме и вслушваме в тихия глас, който винаги ни предупреждава за всичко! Божият глас иде до нас чрез Учителя като велико откровение, вечно Слово на Истината и Живота, за да ни покаже изходния път към светлината от джунглите на физическия живот. Той е духовното ни слънце на земята.

"За всяко нещо, което човек ще преживее, той бива предупреден поне три пъти", казва Учителят

Единият път обезателно трябва да е тихият глас вътре в самия човек. Ние се претоварваме с грижи за осигуряване бъдещето, което е измама и сянка на реалността. Ако изпразним ума и съзнанието си от тези излишни грижи, ще живеем много по-леко и по-правилно. Грижите поглъщат светлината и радостта ни, но за какво? Не знаем утрешния ден какво ни носи. Вярата е отваряне прозорците на ума ни към слънцето - светлината сама ще влезе и внесе всички блага на живота в нас. Ние постоянно пропускаме настоящето, в което е скрита единствената ни възможност за щастие. За нас е важен топлия залък хляб, който сега слагаме в устата си, не казваме: "Нека остане, утре да ядем", или "нали вчера ядохме". Само Божието Слово може да нахрани изгладнялата човешка душа.